Боатенг: Станах 95 килограма, бях подпухнал от пиене. Бях старец на 20 години

Arsenal v Tottenham Hotspur – Carling Cup Semi Final 1st leg
LONDON – JANUARY 09: Kevin-Prince Boateng of Tottenham during the Carling Cup Semi Final 1st leg match between Arsenal and Tottenham Hotspur at the Emirates Stadium on January 9, 2008 in London, England. (Photo by Mike Hewitt/Getty Images)

Има толкова неща, за които Кевин-Принс Боатенг може да разкаже. За детството по улиците на Берлин.

Или за осемте клуба в четири различни държави, за които игра. Може би за Роналдиньо?

Или как срещна брат си в мач Гана – Германия на световното първенство? Няма да повярвате, но има и история за срещата му с Нелсън Мандела, както и едно посещение в сградата на ООН в Женева. Това не е обикновеният футболист.

Ганайският колорит играе днес за Лас Палмас. И пред “Guardian” разказа всичко. Честен и открит.

“Никога не ми е липсвала смелост, характер – казва нападателят. – Освен онзи ден в Женева през 2013-а, когато краката ми се разтрепериха. Трябваше да произнеса реч за човешките права там, готвих се пет дни, почти по 24 часа… Потих се от напрежение, не бях сигурен в себе си.”

60 камери насреща му не правят нещата по-лесни. Кевин Принс е смутен като ученик.

“Когато речта ми свърши, всички станаха и аплодираха. И чак тогава ми олекна – разкрива играчът. – Беше невероятен шанс за мен да говоря пред ООН, но това, за което бе речта, не е нещо красиво. Правата на хората са нарушавани ежедневно по целия свят.”

Синът на ганаец и германка знае много неща за нарушаването на човешките прави.

През 2013-а той си излезе от терена на една контрола между Милан и Про Патрия, когато ултрасите на домакините обиждаха расистки него, Урби Емануелсон, Мбайе Нианг и Сули Мунтари.

И това бе силно послание към целия свят на футбола. Кевин-Принс даде старт на нещо, което стана кампания.

“Беше спонтанно – разкрива днес. – Не знам дали ако се случи сега, ще повторя моята реакция. Може да говоря със съдията, да поискам диктора на стадиона да каже нещо към феновете. Не знам… Но не можех да издържам повече. Защо всичко това се случва отново и отново?”.

Боатенг се връща и към инцидент отпреди седмици, когато Марио Балотели бе обиждан за цвета на кожата му на мач Бастия – Ница. Клати глава: “Невероятно е, вече сме 2017-а…”

Балотели е негов приятел. Двамата често се чуват и говорят за футбол, но и не само. Имат много общо.

Футболистът расте във Вединг, “корав” квартал на Берлин. И помни добре улица Колониещрасе, която е сред 10-те най-опасни в цяла Германия.

“Хора се стреляха там, а полицията понякога дори не идваше”, спомня си. Важи правилото – “ако не те убия, ще бъда убит”. Това, което научиш и правиш на улицата, те формира като характер. Като личност.

Неговият билет за бягство от тази среда е футболът, както се е случвало безброй пъти в историята на играта. На 7 години Херта забелязва таланта му и го взима в академията си.

Боатенг Боатенг: Станах 95 килограма, бях подпухнал от пиене. Бях старец на 20 години Kp

Едва навършил 20 идва първият му голям трансфер – Тотнъм го привлича през лятото на 2007-а, за да го нареди до Димитър Бербатов и Роби Кийн в атаката.

“Беше грешен ход – коментира Кевин-Принс. – Не бях готов за Лондон. Можеше да приключа с футбола още тогава. Една сутрин, почти година след трансфера, се погледнах в огледалото. Изглеждах като старец, а бях на 20.”

Животът, парите, новата среда… Боатенг стъпва на бързата лента, но тя не води към футболна слава.

“Всяка нощ бях по клубовете до 6 сутринта. Станах 95 килограма (при нормално тегло 85-86), бях подпухнал от лоша храна и алкохол. И си казах – човече, това не си ти. В теб има футбол, ти си футболист. Не искаш да си този.”

Обажда се на двама от най-старите си приятели, още от детските години. Кани ги в Лондон, има нужда от тях.

“Те се настаниха у дома, почистихме цялата къща, като изхвърлихме всичко от фризера и хладилника. Казаха ми – спираш дотук. Никакво пиене. Никакви гадости в храната. Научиха ме да готвя. Показаха ми списъци с нещата, които да включа в диетата си, да се храня здравословно.”

Боатенг щраква с пръсти в този момент. Всичко се променя.

За отклоняването от пътя си има причина. Мениджърът Мартин Йол му казва, че не го брои за титуляр още след месец в Лондон.

Отборът не го приема особено радушно. “Ситуацията стана “аз срещу целия свят”, поне в главата ми, а бях на 20 – казва ганаецът. – Като не ме искате, ще си правя каквото си знам, ще си харча голямата заплата… Момичета, клубове, фалшиви приятели…”

Да, това е дълга тема. Кевин Принс днес вижда нещата от позицията на зрелия мъж:

“Около мен бе пълно с хора, които ми се усмихваха и изкарвахме чудесно на партитата. Но никой не ми казваше – какво правиш, отивай да тренираш, не си проваляй живота. Първата ми съпруга ме напусна, останах сам. Тоест – пълно бе с хора около мен, но бях самотен.”

Разбира се, на феновете не им пука за тези неща. Те искат да видят какво можеш на терена, а не да слушат истории за това колко тежко ти се отразяват милионите, които печелиш. Това само ги дразни, особено при слаба игра.

Напълно нормално.

“На 20 години обаче не го осъзнавах. Днес ми е ясно и хората са напълно прави”, коментира нападателят. Не са само феновете. В отбора всеки е зает със своите лични неща. Не му пука за причините, но се отразява на всички, когато не тренираш нормално и не играеш на ниво. Тогава те сочат с пръст.

Боатенг е пълна нула в Тотнъм. Спортният директор Деймиън Комоли казва, че единственият трансфер, за който съжалява, е именно неговият. Но отказва да обвини играча. “Бе наш провал като клуб, не негов”, казва французинът.

“Никой не дойде да ме пита – какво ти е, защо си в това състояние, защо не си ОК на тренировките… Никой не се интересуваше”, спомня си Боатенг.

В онези дни всичко е купон. Купува си Ламборджини, после още и още… Един ден се стряска, като вижда как изглежда къщата му отвън, снимана в един вестник. Луксозен дом с три суперскъпи спортни коли отпред.

“Какво е това?”, казва си. И се замисля – приличам на 50 cent, а дори не съм направил още нищо във футбола.

През януари 2009-а идва спасението. Борусия Дортмунд го взима под наем за 6 месеца. Юрген Клоп го посреща там, а името на мениджъра и днес предизвиква радостна усмивка на лицето на Кевин.

Оживява се и нарежда:

Боатенг Боатенг: Станах 95 килограма, бях подпухнал от пиене. Бях старец на 20 години skysports jurgen klopp liverpool efl cup 3817752

“Да! Най-добрият треньор в света! Без никакво съмнение! Знае кога да те притисне, да изстиска всичко от теб. Но и знае кога имаш нужда да сложи ръка на рамото ти, да те пита как си и какво не е наред. Дава ти време. Има нещо в него… Всъщност – той има всичко.

Питайте който и да е играч, попадал под негово ръководство. Всички бяхме готови да умрем за Клоп! В Дортмунд имаше футболисти, които играеха по 5 минути за 6 месеца. Но и те бяха щастливи. Тренираха с усмивка, работиха здраво, просто се чувстваха добре.

И затова той ще успее навсякъде. Ливърпул е перфектен за него, гледах представянето му там, първата пресконференция. Това с “Нормалния”… Велико, хората веднага го харесаха. Знае как да грабне всеки от първия момент.”.

За съжаление периодът в Дортмунд е кратък. Клубът не успява да убеди Тотнъм да го продаде, но – странно или не, сделка все пак става – с Портсмут. И Боатенг остава в Англия. В клуб с невидим собственик и амбиции, някак мистично забулени в неяснота.

“Казваха ми – стадионът им е малък, не ходи. Не ми пукаше. Нямат пари, теренът е лош, няма фенове – не ми пукаше. Исках топката, исках да играя и те ми даваха тази възможност”, разказва Кевин-Принс.

Неговият ентусиазъм няма как да предотврати изпадането, препопределено от състоянието на Портсмут. В добавка идва и загубата от Челси на финала за Купата на ФА. Малко успокоение е, че на полуфинала Боатенг вкарва на Тотнъм.

След това идва Мондиал 2010 в ЮАР. И Кевин-Принс трябва да срещне на терена брат си, който играе за Германия. И не само него…

“Има трима души, които винаги съм искал да срещна лично – казва звездата. – Майкъл Джексън, Мохамед Али и Нелсън Мандела. Успях да се видя само с един, но усещането е невероятно. Мандела бе лежал в затвора 27 години, задето е защитил хората. И седи срещу теб, в него няма никакъв гняв срещу това, изглежда напълно спокоен и усмихнат. Действа ти някак успокоително.

Ставаш по-мъдър, когато го срещнеш. Той е като ангел.

Не знаех какво да му кажа. За щастие той започна да говори… Знаеше кой съм. И ми каза: Дъщеря ми иска да се омъжи за теб. А аз отвърнах: Съжалявам, имам си приятелка.”

След световното идва офертата от Милан. “Агентът ми се обади, докато бях на ваканция. Каза ми – какво мислиш за Милан?

Отвърнах: Луд ли си, естествено! След което отидох на купон и празнувах лудо. На другата сутрин той звънна отново и каза: Идвай в Милано. Тренирал си, нали? Казах им, че си истинско животно! Излъгах го… Всъщност си бях на ваканция.”

Застава в съблекалнята до Златан Ибрахимович, Робиньо, Зеедорф, Пирло, Гатузо… и Роналдиньо. Казва си, че това трябва да е някаква шега – как е успял да стигне дотук, след като година и половина по-рано не вярва, че изобщо ще остане във футбола?

“Роналдиньо винаги е усмихнат, винаги е щастлив. Отборът бие – той грее. Отборът пада – той пак е щастлив. Вкарва три гола, остава резерва – няма значение.

Златан постоянно се майтапи. Но на терена е много сериозен. Прави се на зъл извън игрището, защото не иска да го занимават и да говори с медиите. Затова слага тази маска. Бях същият като него, не исках да говоря с никого. Вече не.”

Най-високо в очите на Кевин-Принс е Роналдиньо. Той си е същият, какъвто изглежда по телевизията за милиони по света.

“Той никога не е сериозен, никога. Усмихнат, нахилен, щастлив човек. Иска само едно, да играе футбол. Най-добрият. При него няма никакво напрежение от важността на мача. Просто няма какво да доказва на когото и да било.”

Милан печели титлата. Отбор със суперзвезди и един Гатузо, който “тича като някакъв психопат през цялото време и не се отказва никога”.

Шест години по-късно, днес това скудето остава единствената му сериозна титла. Какво го отведе в Лас Палмас? И то – със свободен трансфер…

“Защо не? – пита риторично. – Това е един чудесен клуб, различен. Кике Сетиен, треньорът, е символ на радостта от футбола.”

Боатенг Боатенг: Станах 95 килограма, бях подпухнал от пиене. Бях старец на 20 години kevin prince boateng attacked gelsenkirchen after visiting son during winter break german

Гран Канария е туристически остров, тук думи като “сериозност” и “професионализъм” не се отнасят за играта футбол, поне не и традиционно. Кевин-Принс Боатенг обаче е един сериозен професионалист в малкия испански тим, който се представя отлично този сезон.

“Англия не бе толкова лошо място за мен, може да се върна там – казва, разгръщайки страниците на своята история наум. – Тук се чувствам отлично в момента. Бях в Италия, в Германия… Не съм играл във Франция, може да е време да ида там? Отборът ни е талантлив, победихме Атлетико, направихме равен с Реал…”

Боатенг вече гледа и към края на кариерата си, все пак е на 29 години.

“Искам да работя с деца, с млади футболисти – казва. – да им предам опита си. На 18 години не знаеш нищо. На 29 е друго. На 18 мислиш, че можеш да си купиш света, защото имаш пари от футбола. И опитваш да го направиш! Купуваш коли, момичета, приятели. Не ти пука какво казват другите, дори родителите ти.”

Първите стъпки към новата му роля вече са направени. Той е ментор на младите таланти в Лас Палмас, отделя им от времето си след тренировка. Прави го с удоволствие.

“Не искам да си пропилеят таланта. Аз правих грешки, а и всеки ги прави понякога. И до днес някои хора живеят с това разбиране за мен, че съм “пияница”, “купонджия” и “несериозен”. Но да ви питам: Кой друг футболист е говорил пред ООН? Няма такъв!”.

Така че – оставете човека на мира.

Няма да плаща за грешките си цял живот. А и опитва да помогне на младите да избягват същите грешки.

Leave a Reply